♥ За храненето и храната  Като говорим за храненето, имаме

♥ За храненето и храната 

Като приказваме за храненето, имаме поради следното предписание: яж, когато си гладен. Не си ли гладен, не яж. Гладът е първият подтик, който свързва индивида с физическия свят. Той е най-хубавият другар на индивида, само че и най-големият му противник – от индивида зависи по какъв начин ще го одобри и по какъв начин ще се оправи с него. От значение е още, каква храна се използва. Природата е определила за всяко създание специфична храна. Следователно и за индивида е избрана характерна храна. Попадне ли на нея, той ще бъде здрав и ще се развива вярно. Тази е храната, която той обича. Тя дава отговор на силите, които работят в неговия организъм, на неговите мисли и стремежи. Тя показва главния звук на физическия му живот. Като откри главния звук на физическия, на сърдечния и на умствения си живот, човек влиза в онази естетика, която показва блян на неговия живот.

Ако видите, че някой човек е нерадушен, дайте му нещо за ястие. Колкото и да е нерадушен, щом се нахрани, неразположението му изчезва и той придобива сила, подтик за работа. Оставите ли индивида гладен, той ще изгуби своята сила и вдъхновението си. Стомахът е министър на вътрешните работи, само че не и на полицията. Всичко, което се отнася до благоустройството на организма, до неговото здраве, е предоставено на грижите на стомаха. Значи стомахът има поради вътрешната уредба и богатство на организма. 

Храненето има отношение и към усета. Без усет човек би бил равнодушен. Тъй щото, колкото по-добре е развъртян усетът в индивида, толкоз по-сладко яде той и толкоз по-активно работи стомахът. Това не значи, че усетът би трябвало да ръководи активността на стомаха. Той единствено разсънва известни сили, без да направлява работата на стомаха. Ето за какво, усетът не би трябвало да се изопачава, нито да се притъпява. Дойде ли до това състояние, човек би трябвало да работи върху себе си, да възвърне своя естествен усет. 

Някои майки, без да познават научно въпроса за храненето, като видят, че децата им са неразположени, дават им такива храни, които да издигнат духа им, да ги разположат. Това елементарно се реализира с плодовете. Децата обичат плодовете, по тази причина с тях елементарно се трансформират положенията им. Всяка форма, всеки плод има характерно предопределение. Чрез плодовете природата дава опция на хората да трансформират положенията си. На дребните деца, бозайничетата, природата трансформира положенията посредством майчиното мляко; на тези, които лазят – посредством играчки, посредством плодове и бонбони, а на тези, които са проходили към този момент – посредством плодовете. Последната категория деца най-вече обичат плодовете. Към тази категория се отнасят множеството хора на земята. Те са стъпили към този момент на краката си и би трябвало да се отнасят умишлено към живота си.

Като се изучавате, добре е да знаете, във всеки даден миг, към коя категория деца принадлежите: към бозайничетата, към тези, които пълзят, или към тези, които вървят независимо. Времето, през което майката носи детето си на ръце, назоваваме „ златно време “. През този интервал детето е провидение, всички му се радват, носят го на ръце. Дойде ли началото на втората година, царството на детето се свършва. То последователно пристъпва, изправя се и един ден стартира единствено да върви. От този миг детето става по-самостоятелно.

Каквито умствени ползи и да има човек, щом му замирише на ястие, незабавно усетът му се разсънва. Защо? – Интересува се индивидът от яденето. Ако на разнообразни категории хора предложите някаква супа, всички вземат решение задачата си по еднакъв метод – с лъжицата. Ако им предложите самун, всички ще постъпят по еднакъв метод: всеки ще отчупи едно късче, ще го тури в устата си и ще почне да го дъвче. Разликата се заключава единствено в метода на дъвченето: професорът дъвче по един метод, елементарният – по различен метод, проповедникът – по трети метод и така нататък По метода на дъвченето може да се познае какъв е човек.

Не е безразлично по какъв начин ще започнеш да ядеш, внезапно ли ще се нахвърлиш върху яденето, или ще се спреш пред трапезата, ще благодариш за това, което ти е обещано, ще си направиш молитвата и по-късно ще започнеш да ядеш. Не е безразлично дали ще ядеш бързо или бавно; дали ще дъвчеш добре, с цел да се всмукват питателните сокове освен от стомаха, само че и от езика. Не е безразлично дали трапезата е чиста, добре подредена, или е нечиста и в хаос. Това са условия, които оказват въздействие върху изправното или нередовно положение на храносмилателната система. Не е безразлично още, дали човек е ситуиран или нерадушен, когато яде. При положително разположение на духа стомахът свършва работата си добре, а при неразположение той не действа вярно. Ето за какво, не е добре да яде човек, когато е ядосан, или пък да се гневи във време на ястие. Забелязано е, че като яде, човек трансформира положението си и неразположението му изчезва. За предпочитане е обаче, като яде, да бъде ситуиран.

Като се храни вярно, човек учи закона на жертвата. Тогава той не жали съществото, което се пожертвало за него, само че го обиква и му благодари за направената жертва. Христос споделя: „ Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си “. Това подразбира умишлено, рационално хранене. Който се храни с обич и признателност, той има живот в себе си.

Из: Лекция от Учителя, държана на 11 май 1928 година, София, Изгрев
Снимка: petardanov.com